Лютиче (Валя Сотирова)
295 241
1 nov 2021, 7:57

Откос 

  Poesía
347 1 3

Под лявата гръд

някак странно ме стяга

Тежест ли, болка ли,

не е комфортна забава.

 

Нападат ме чести откоси

от снощни терзания.

Породени въпроси

от чужди влияния.

 

От мислите тръгва

нелепа скованост...

Пълзи под реброто

и стиска до слабост.

 

Далечни, студени,

премръзнали чакат,

чувства стаени

до изнемога и вялост.

 

Времето, безпощаден любовник

скрило магични пароли,

наблюдава ме тайно

от душевни заслони.

 

Любовта ни, ех кратка

не разлисти се цяла

Ранихме с мълчание

и прогонихме с врява.

 

Прави ли ни събуди

или душевно ранени?

Лиши ни от святата обич,

докрай отчуждени.

 

Може би, ще си кажем:

"Тъй било отредено!"

Под реброто ме жегва

откос от чувство ранено.

 

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??