Откос
Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси
от снощни терзания.
Породени въпроси
от чужди влияния.
От мислите тръгва
нелепа скованост...
Пълзи под реброто
и стиска до слабост.
Далечни, студени,
премръзнали чакат,
чувства стаени
до изнемога и вялост.
Времето, безпощаден любовник
скрило магични пароли,
наблюдава ме тайно
от душевни заслони.
Любовта ни, ех кратка
не разлисти се цяла
Ранихме с мълчание
и прогонихме с врява.
Прави ли ни събуди
или душевно ранени?
Лиши ни от святата обич,
докрай отчуждени.
Може би, ще си кажем:
"Тъй било отредено!"
Под реброто ме жегва
откос от чувство ранено.
© Валя Сотирова All rights reserved.
