5 ago 2020, 23:16  

Откраднах от Вятъра

  Poesía » Otra
1.6K 6 9

Мои чергарски килими, 
цветни рисунки в тревата - 
радвам се днес, че ви има, 
осъмнала до Свободата. 

Стократно проклинах си Бога, 
когато във тиня затъвах... 
Тогава компасът ми "мога" - 
показваше - "утре ще Бъда". 

Но винаги Вятъра молех - 
най-точният, верен приятел. 
Не виках - "Невольо, Невольо"... 
Той сам ме намираше някак. 

И в глутници, и по баири - 
прогонваше зло и несретност. 
Откраднах си тайничко сили
от него.
Прости ми, Чудесни!

Ех, мои чергарски килими - 
сега мога да ви издигам
в просторите сини, красиви... 
и пак да ви свалям... щастлива. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...