Aug 5, 2020, 11:16 PM  

Откраднах от Вятъра

  Poetry » Other
1.6K 6 9

Мои чергарски килими, 
цветни рисунки в тревата - 
радвам се днес, че ви има, 
осъмнала до Свободата. 

Стократно проклинах си Бога, 
когато във тиня затъвах... 
Тогава компасът ми "мога" - 
показваше - "утре ще Бъда". 

Но винаги Вятъра молех - 
най-точният, верен приятел. 
Не виках - "Невольо, Невольо"... 
Той сам ме намираше някак. 

И в глутници, и по баири - 
прогонваше зло и несретност. 
Откраднах си тайничко сили
от него.
Прости ми, Чудесни!

Ех, мои чергарски килими - 
сега мога да ви издигам
в просторите сини, красиви... 
и пак да ви свалям... щастлива. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...