Откраднах от Вятъра
Мои чергарски килими,
цветни рисунки в тревата -
радвам се днес, че ви има,
осъмнала до Свободата.
Стократно проклинах си Бога,
когато във тиня затъвах...
Тогава компасът ми "мога" -
показваше - "утре ще Бъда".
Но винаги Вятъра молех -
най-точният, верен приятел.
Не виках - "Невольо, Невольо"...
Той сам ме намираше някак.
И в глутници, и по баири -
прогонваше зло и несретност.
Откраднах си тайничко сили
от него.
Прости ми, Чудесни!
Ех, мои чергарски килими -
сега мога да ви издигам
в просторите сини, красиви...
и пак да ви свалям... щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
