Мои чергарски килими,
цветни рисунки в тревата -
радвам се днес, че ви има,
осъмнала до Свободата.
Стократно проклинах си Бога,
когато във тиня затъвах...
Тогава компасът ми "мога" -
показваше - "утре ще Бъда".
Но винаги Вятъра молех -
най-точният, верен приятел.
Не виках - "Невольо, Невольо"...
Той сам ме намираше някак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация