Откраднат

27 nov 2009, 14:43

Poesía » De amor

793 1 8

Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм,
няма рана,
а душата - на парчета -
ти докрай от мене ме открадна!
Кожата не ме побира,
ураган от мен извира -
не човек съм -
пясъчна магия! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Откраднат

Искате да прочетете повече?

Propuestas