inakrein (Илияна Каракочева)
256 2292
27 nov 2009, 14:43

Откраднат 

  Poesía » De amor
739 1 8


Тъмнината бе потайна,

а Съдбата в ъгъла мълчеше.

Грях ли бе да те поискам,

страх ли бе, което ме гореше?

Ужким цял съм,

няма рана,

а душата - на парчета -

ти докрай от мене ме открадна!

Кожата не ме побира,

ураган от мен извира -

не човек съм -

пясъчна магия!

Черни мълнии ще пия,

а небето

с мене ще заплаче -

че обичам самодива,

а сърцето е сираче!

Ти косите си разплиташ

и покриваш с облаци очите.

От кръвта ми нежно пиеш,

а кръвта си даваш на орлите.

Нямам сили да се крия,

нямам воля да не пия

и проклинам себе си и дните -

Самодива ме укрива,

съживява и убива -

кой с такава клетва ме ориса?

 

Любовта от мен прелива,

цялото небе залива,

но не знае -

самодива

има ли

сърце?

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за изказаните мнения!
    Поздрави и успешна седмица ви желая, с много усмивки!
  • Стихийни ни прави обичта...Силни, необуздани чувства. Сполучлива употреба на образи-символи. Женското начало при теб, носи волността и безгрижието, стихийността.Със социално маргинализирана символика е сърцето, то носи силно духовно зрение, духовна сила...Щом обича то ще пребъде...
  • Поздравления, Или!
  • Оригинално замислено и изпълнено.
    Благодаря.
  • Интересен художествен похват!
    Дали духовните същества имат ("сърце"способността да изпитват чувства? Мисля, че имат.
  • може би..
    много хубаво!
  • Колко песенно и ритмично! Фолклорът ни е богат и съживяването му от автор като теб е истинско удоволствие. Прелестни са стиховете ти, Ина! Радвам се, че те познавам.
  • Хубаво!
Propuestas
: ??:??