Откраднат
Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм,
няма рана,
а душата - на парчета -
ти докрай от мене ме открадна!
Кожата не ме побира,
ураган от мен извира -
не човек съм -
пясъчна магия!
Черни мълнии ще пия,
а небето
с мене ще заплаче -
че обичам самодива,
а сърцето е сираче!
Ти косите си разплиташ
и покриваш с облаци очите.
От кръвта ми нежно пиеш,
а кръвта си даваш на орлите.
Нямам сили да се крия,
нямам воля да не пия
и проклинам себе си и дните -
Самодива ме укрива,
съживява и убива -
кой с такава клетва ме ориса?
Любовта от мен прелива,
цялото небе залива,
но не знае -
самодива
има ли
сърце?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
способността да изпитват чувства? Мисля, че имат.