Откраднат
Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм,
няма рана,
а душата - на парчета -
ти докрай от мене ме открадна!
Кожата не ме побира,
ураган от мен извира -
не човек съм -
пясъчна магия!
Черни мълнии ще пия,
а небето
с мене ще заплаче -
че обичам самодива,
а сърцето е сираче!
Ти косите си разплиташ
и покриваш с облаци очите.
От кръвта ми нежно пиеш,
а кръвта си даваш на орлите.
Нямам сили да се крия,
нямам воля да не пия
и проклинам себе си и дните -
Самодива ме укрива,
съживява и убива -
кой с такава клетва ме ориса?
Любовта от мен прелива,
цялото небе залива,
но не знае -
самодива
има ли
сърце?
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стихийни ни прави обичта...Силни, необуздани чувства. Сполучлива употреба на образи-символи. Женското начало при теб, носи волността и безгрижието, стихийността.Със социално маргинализирана символика е сърцето, то носи силно духовно зрение, духовна сила...Щом обича то ще пребъде...
-
Поздравления, Или!
-
Оригинално замислено и изпълнено.
Благодаря. -
Интересен художествен похват!
Дали духовните същества имат ("сърце"
способността да изпитват чувства? Мисля, че имат. -
може би..
много хубаво! -
Колко песенно и ритмично! Фолклорът ни е богат и съживяването му от автор като теб е истинско удоволствие. Прелестни са стиховете ти, Ина! Радвам се, че те познавам.
-
Хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави и успешна седмица ви желая, с много усмивки!