Откраднат

Nov 27, 2009, 2:43 PM

Poetry » Love

769 1 8

Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм,
няма рана,
а душата - на парчета -
ти докрай от мене ме открадна!
Кожата не ме побира,
ураган от мен извира -
не човек съм -
пясъчна магия! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Откраднат

Want to read more?

Random works