16 oct 2007, 10:39  

Откраднат миг

  Poesía
727 1 9

 

 

Грях, откраднати минути,
набързо разхвърляни край вас,
признания, молитви нечути...
Ще тръгвам! Много закъснях!
Дихания, въздишки неотронени,
пронизват малкият панел.
Нечакани, крадци на спомени...
Мълчи! Ти всичко й отне!
Лицето й, така красиво,
покрива нощта с воал,
обеща й да бъде щастлива,
но болка само си й дал.

Остави я! Пусни я! Освободи я!
Отново в ръцете му ще се роди.
Тръгвай, бягай, мила,
но назад не се обръщай, ще боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...