Откраднат миг
Грях, откраднати минути,
набързо разхвърляни край вас,
признания, молитви нечути...
Ще тръгвам! Много закъснях!
Дихания, въздишки неотронени,
пронизват малкият панел.
Нечакани, крадци на спомени...
Мълчи! Ти всичко й отне!
Лицето й, така красиво,
покрива нощта с воал,
обеща й да бъде щастлива,
но болка само си й дал.
Остави я! Пусни я! Освободи я!
Отново в ръцете му ще се роди.
Тръгвай, бягай, мила,
но назад не се обръщай, ще боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
