Откраднат миг
Грях, откраднати минути,
набързо разхвърляни край вас,
признания, молитви нечути...
Ще тръгвам! Много закъснях!
Дихания, въздишки неотронени,
пронизват малкият панел.
Нечакани, крадци на спомени...
Мълчи! Ти всичко й отне!
Лицето й, така красиво,
покрива нощта с воал,
обеща й да бъде щастлива,
но болка само си й дал.
Остави я! Пусни я! Освободи я!
Отново в ръцете му ще се роди.
Тръгвай, бягай, мила,
но назад не се обръщай, ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
