Oct 16, 2007, 10:39 AM  

Откраднат миг

  Poetry
729 1 9

 

 

Грях, откраднати минути,
набързо разхвърляни край вас,
признания, молитви нечути...
Ще тръгвам! Много закъснях!
Дихания, въздишки неотронени,
пронизват малкият панел.
Нечакани, крадци на спомени...
Мълчи! Ти всичко й отне!
Лицето й, така красиво,
покрива нощта с воал,
обеща й да бъде щастлива,
но болка само си й дал.

Остави я! Пусни я! Освободи я!
Отново в ръцете му ще се роди.
Тръгвай, бягай, мила,
но назад не се обръщай, ще боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...