16 dic 2007, 12:19

Открадната любов

1K 0 17

Воалът тъмносин на скърцащия вятър

се спусна над заспиващия бряг,

а онзи лунен блясък на вълните

притиска нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Морето пази тайната

на първата ни среща

и черните мастилени вълни

отмиват нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Мълчиш, откраднат порив,

мълчиш, потаен зов,

мълчиш... Зад тъмни щори

събличаш нощната любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...