Dec 16, 2007, 12:19 PM

Открадната любов

  Poetry » Love
1K 0 17

Воалът тъмносин на скърцащия вятър

се спусна над заспиващия бряг,

а онзи лунен блясък на вълните

притиска нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Морето пази тайната

на първата ни среща

и черните мастилени вълни

отмиват нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Мълчиш, откраднат порив,

мълчиш, потаен зов,

мълчиш... Зад тъмни щори

събличаш нощната любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...