Dec 16, 2007, 12:19 PM

Открадната любов

  Poetry » Love
1K 0 17

Воалът тъмносин на скърцащия вятър

се спусна над заспиващия бряг,

а онзи лунен блясък на вълните

притиска нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Морето пази тайната

на първата ни среща

и черните мастилени вълни

отмиват нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Мълчиш, откраднат порив,

мълчиш, потаен зов,

мълчиш... Зад тъмни щори

събличаш нощната любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...