16.12.2007 г., 12:19

Открадната любов

1K 0 17

Воалът тъмносин на скърцащия вятър

се спусна над заспиващия бряг,

а онзи лунен блясък на вълните

притиска нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Морето пази тайната

на първата ни среща

и черните мастилени вълни

отмиват нощните ни стъпки,

загадъчните пясъчни следи...

Мълчиш, откраднат порив,

мълчиш, потаен зов,

мълчиш... Зад тъмни щори

събличаш нощната любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...