11 nov 2011, 21:15

Откраднати

786 0 7

И днес осъмнах с твоите очи,

откраднах си ги снощи, на смрачаване.

Не чух как пеят първите петли,

навярно днес и те са онемяли.

Или пък зорко пазят моя сън

и искат да забавят малко изгрева.

Единствено дъждът с камбанен звън

разкъсва тишината и се плиска.

И шепне, премалял от самота,

откраднал зрънце спомен с всяка капка.

А с първите лъчи на утринта

притихва на прозореца и чака

да му разкажа как и този път

с теб лудо и отново се обичахме.

Очите ти откраднах, а дъждът

днес като обич тихичко изтича...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...