11 нояб. 2011 г., 21:15

Откраднати

788 0 7

И днес осъмнах с твоите очи,

откраднах си ги снощи, на смрачаване.

Не чух как пеят първите петли,

навярно днес и те са онемяли.

Или пък зорко пазят моя сън

и искат да забавят малко изгрева.

Единствено дъждът с камбанен звън

разкъсва тишината и се плиска.

И шепне, премалял от самота,

откраднал зрънце спомен с всяка капка.

А с първите лъчи на утринта

притихва на прозореца и чака

да му разкажа как и този път

с теб лудо и отново се обичахме.

Очите ти откраднах, а дъждът

днес като обич тихичко изтича...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...