11 нояб. 2011 г., 21:15

Откраднати

787 0 7

И днес осъмнах с твоите очи,

откраднах си ги снощи, на смрачаване.

Не чух как пеят първите петли,

навярно днес и те са онемяли.

Или пък зорко пазят моя сън

и искат да забавят малко изгрева.

Единствено дъждът с камбанен звън

разкъсва тишината и се плиска.

И шепне, премалял от самота,

откраднал зрънце спомен с всяка капка.

А с първите лъчи на утринта

притихва на прозореца и чака

да му разкажа как и този път

с теб лудо и отново се обичахме.

Очите ти откраднах, а дъждът

днес като обич тихичко изтича...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...