Откраднати
И днес осъмнах с твоите очи,
откраднах си ги снощи, на смрачаване.
Не чух как пеят първите петли,
навярно днес и те са онемяли.
Или пък зорко пазят моя сън
и искат да забавят малко изгрева.
Единствено дъждът с камбанен звън
разкъсва тишината и се плиска.
И шепне, премалял от самота,
откраднал зрънце спомен с всяка капка.
А с първите лъчи на утринта
притихва на прозореца и чака
да му разкажа как и този път
с теб лудо и отново се обичахме.
Очите ти откраднах, а дъждът
днес като обич тихичко изтича...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Великолепно е!
