Открита рана

Poesía » De amor

961 0 5

Ранен съм, право във сърцето

от острата стрела на гордостта ти,

забрави вече ти за мене,

забрави и за любовтта ни...

Живея сам... И в утрото студено,

простреляно от капките дъждовни,

надявам се и моля се смирено

за топъл лъч със пориви любовни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Юлия, не смесвай личния живот
със стиховете на поетите.
И без злъч.

2007-11-16T08:43:43+02:00
Юлия (Юлияна)

Коя от двете - любимата Зари или приятелката те забрави? Жалко!

2007-11-15T23:33:37+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Понякога ме изумява мъжката тъга,
когато е наранена мъжката душа.
Тя, тъгата им е нежна болка в
която се умира от една любов
и се преражда в друга.
Много красиво стихотворение.
С много обич за теб, нежно момче!

2007-11-15T22:07:10+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Дано скоро зарастне тази рана!
Поздрав за искреността в стиха!

2007-11-15T21:44:47+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Хареса ми ! Поздравления !!!

2007-11-15T21:42:23+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0