15 nov 2007, 21:36

Открита рана 

  Poesía » De amor
732 0 5

Ранен съм, право във сърцето

от острата стрела на гордостта ти,

забрави вече ти за мене,

забрави и за любовтта ни...

 

Живея сам... И в утрото студено,

простреляно от капките дъждовни,

надявам се и моля се смирено

за топъл лъч със пориви любовни!

 

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Юлия, не смесвай личния живот
    със стиховете на поетите.
    И без злъч.
  • Коя от двете - любимата Зари или приятелката те забрави? Жалко!
  • Понякога ме изумява мъжката тъга,
    когато е наранена мъжката душа.
    Тя, тъгата им е нежна болка в
    която се умира от една любов
    и се преражда в друга.
    Много красиво стихотворение.
    С много обич за теб, нежно момче!
  • Дано скоро зарастне тази рана!
    Поздрав за искреността в стиха!
  • Хареса ми ! Поздравления !!!
Propuestas
: ??:??