15.11.2007 г., 21:36

Открита рана

957 0 5

Ранен съм, право във сърцето

от острата стрела на гордостта ти,

забрави вече ти за мене,

забрави и за любовтта ни...

 

Живея сам... И в утрото студено,

простреляно от капките дъждовни,

надявам се и моля се смирено

за топъл лъч със пориви любовни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Юлия, не смесвай личния живот
    със стиховете на поетите.
    И без злъч.
  • Коя от двете - любимата Зари или приятелката те забрави? Жалко!
  • Понякога ме изумява мъжката тъга,
    когато е наранена мъжката душа.
    Тя, тъгата им е нежна болка в
    която се умира от една любов
    и се преражда в друга.
    Много красиво стихотворение.
    С много обич за теб, нежно момче!
  • Дано скоро зарастне тази рана!
    Поздрав за искреността в стиха!
  • Хареса ми ! Поздравления !!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...