Открита рана

Poetry » Love

959 0 5

Ранен съм, право във сърцето

от острата стрела на гордостта ти,

забрави вече ти за мене,

забрави и за любовтта ни...

Живея сам... И в утрото студено,

простреляно от капките дъждовни,

надявам се и моля се смирено

за топъл лъч със пориви любовни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Юлия, не смесвай личния живот
със стиховете на поетите.
И без злъч.

2007-11-16T08:43:43+02:00
Юлия (Юлияна)

Коя от двете - любимата Зари или приятелката те забрави? Жалко!

2007-11-15T23:33:37+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Понякога ме изумява мъжката тъга,
когато е наранена мъжката душа.
Тя, тъгата им е нежна болка в
която се умира от една любов
и се преражда в друга.
Много красиво стихотворение.
С много обич за теб, нежно момче!

2007-11-15T22:07:10+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Дано скоро зарастне тази рана!
Поздрав за искреността в стиха!

2007-11-15T21:44:47+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Хареса ми ! Поздравления !!!

2007-11-15T21:42:23+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0