Аз искам за малко дъхът ми да спира,
в очите показват се топли сълзи.
В природата всичко неспирно вибрира,
с нежност душата ми ти порази.
Навярно аз дълго тебе съм чакал.
Дали не греша? – тогава прости.
Всеки в живота нещо е бъркал,
сърцето ще слушам какво ми шепти.
Вярвам във всяко ново начало,
трудно понякога то се реди.
Тихо в сърцето то е звучало,
душата отново любов да роди.
06.02.2011г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados