12.02.2011 г., 20:38

Откритие

502 0 1

Аз искам за малко дъхът ми да спира,
в очите показват се топли сълзи.
В природата всичко неспирно вибрира,
с нежност душата ми ти порази.

Навярно аз дълго тебе съм чакал.
Дали не греша? – тогава прости.
Всеки в живота нещо е бъркал,
сърцето ще слушам какво ми шепти.

Вярвам във всяко ново начало,
трудно понякога то се реди.
Тихо в сърцето то е звучало,
душата отново любов да роди.
06.02.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...