12 февр. 2011 г., 20:38

Откритие

508 0 1

Аз искам за малко дъхът ми да спира,
в очите показват се топли сълзи.
В природата всичко неспирно вибрира,
с нежност душата ми ти порази.

Навярно аз дълго тебе съм чакал.
Дали не греша? – тогава прости.
Всеки в живота нещо е бъркал,
сърцето ще слушам какво ми шепти.

Вярвам във всяко ново начало,
трудно понякога то се реди.
Тихо в сърцето то е звучало,
душата отново любов да роди.
06.02.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...