Не те видях, покълна между изгреви,

на две минути разстояние от болката,

едно безлико чувство на комфорт,

което незабавно огладняваше...

и вечно искаше внимание и грижа.

Красиво, смугло, като майска вечер,

със аромат на съкровени истини.

Щастливо, наобратно на живота

и като цяло наобратно и по детски

аз те поех, по майчински в ръцете си

и леко се отпуснах над полята,

ухае на чаршаф и лавандула.

Не ме гали! Аз просто нямам стигане!

Високо съм, и леко ми е вече...

Долавям само ритъма на вените

и тупкането сякаш ме успива

и просто вече няма нищо в мене...

покръстена и дяволски смирена...

Откривам нови светове и необяти

и ги подреждам като мебели във къщата.

Сънувам... две минути преди изгрева,

а после съм отново нещо друго...

и просто по инерция съм тази,

която благонраво се престува...