25 янв. 2018 г., 13:14

Откривам светове и необяти

1.1K 0 1

Не те видях, покълна между изгреви,

на две минути разстояние от болката,

едно безлико чувство на комфорт,

което незабавно огладняваше...

и вечно искаше внимание и грижа.

Красиво, смугло, като майска вечер,

със аромат на съкровени истини.

Щастливо, наобратно на живота

и като цяло наобратно и по детски

аз те поех, по майчински в ръцете си

и леко се отпуснах над полята,

ухае на чаршаф и лавандула.

Не ме гали! Аз просто нямам стигане!

Високо съм, и леко ми е вече...

Долавям само ритъма на вените

и тупкането сякаш ме успива

и просто вече няма нищо в мене...

покръстена и дяволски смирена...

Откривам нови светове и необяти

и ги подреждам като мебели във къщата.

 

Сънувам... две минути преди изгрева,

а после съм отново нещо друго...

и просто по инерция съм тази,

която благонраво се престува...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...