25 янв. 2018 г., 13:14

Откривам светове и необяти

1.1K 0 1

Не те видях, покълна между изгреви,

на две минути разстояние от болката,

едно безлико чувство на комфорт,

което незабавно огладняваше...

и вечно искаше внимание и грижа.

Красиво, смугло, като майска вечер,

със аромат на съкровени истини.

Щастливо, наобратно на живота

и като цяло наобратно и по детски

аз те поех, по майчински в ръцете си

и леко се отпуснах над полята,

ухае на чаршаф и лавандула.

Не ме гали! Аз просто нямам стигане!

Високо съм, и леко ми е вече...

Долавям само ритъма на вените

и тупкането сякаш ме успива

и просто вече няма нищо в мене...

покръстена и дяволски смирена...

Откривам нови светове и необяти

и ги подреждам като мебели във къщата.

 

Сънувам... две минути преди изгрева,

а после съм отново нещо друго...

и просто по инерция съм тази,

която благонраво се престува...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...