25.01.2018 г., 13:14

Откривам светове и необяти

1.1K 0 1

Не те видях, покълна между изгреви,

на две минути разстояние от болката,

едно безлико чувство на комфорт,

което незабавно огладняваше...

и вечно искаше внимание и грижа.

Красиво, смугло, като майска вечер,

със аромат на съкровени истини.

Щастливо, наобратно на живота

и като цяло наобратно и по детски

аз те поех, по майчински в ръцете си

и леко се отпуснах над полята,

ухае на чаршаф и лавандула.

Не ме гали! Аз просто нямам стигане!

Високо съм, и леко ми е вече...

Долавям само ритъма на вените

и тупкането сякаш ме успива

и просто вече няма нищо в мене...

покръстена и дяволски смирена...

Откривам нови светове и необяти

и ги подреждам като мебели във къщата.

 

Сънувам... две минути преди изгрева,

а после съм отново нещо друго...

и просто по инерция съм тази,

която благонраво се престува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...