19 ago 2009, 0:09

Откровение

  Poesía » Otra
753 0 5

Може би някога стари да бъдем -

стари, самотни жени.

Младите укорно може да съдим

и без вина да виним.

 

Може, в черупка от охлюв стаени,

до позавидим - за миг -

на запленяващо дръзко летене.

В гърло да спре може вик.

 

Но, засега, невъзможно това е -

ние самите летим.

Търсим край себе си, бродим в безкрая,

име на път си шептим.

 

Дъжд да ни срещне и вятър да брули -

нищо не ще промени.

Нашата младост е жаркият юли

с вдрите слънчеви дни.

 

1980

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...