Може би някога стари да бъдем -
стари, самотни жени.
Младите укорно може да съдим
и без вина да виним.
Може, в черупка от охлюв стаени,
до позавидим - за миг -
на запленяващо дръзко летене.
В гърло да спре може вик.
Но, засега, невъзможно това е -
ние самите летим.
Търсим край себе си, бродим в безкрая,
име на път си шептим.
Дъжд да ни срещне и вятър да брули -
нищо не ще промени.
Нашата младост е жаркият юли
с вдрите слънчеви дни.
1980
© Гинка Гарева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...