19.08.2009 г., 0:09

Откровение

750 0 5

Може би някога стари да бъдем -

стари, самотни жени.

Младите укорно може да съдим

и без вина да виним.

 

Може, в черупка от охлюв стаени,

до позавидим - за миг -

на запленяващо дръзко летене.

В гърло да спре може вик.

 

Но, засега, невъзможно това е -

ние самите летим.

Търсим край себе си, бродим в безкрая,

име на път си шептим.

 

Дъжд да ни срещне и вятър да брули -

нищо не ще промени.

Нашата младост е жаркият юли

с вдрите слънчеви дни.

 

1980

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...