Може би някога стари да бъдем -
стари, самотни жени.
Младите укорно може да съдим
и без вина да виним.
Може, в черупка от охлюв стаени,
до позавидим - за миг -
на запленяващо дръзко летене.
В гърло да спре може вик.
Но, засега, невъзможно това е -
ние самите летим.
Търсим край себе си, бродим в безкрая,
име на път си шептим.
Дъжд да ни срещне и вятър да брули -
нищо не ще промени.
Нашата младост е жаркият юли
с вдрите слънчеви дни.
1980
© Гинка Гарева Все права защищены