18 nov 2011, 10:26

Откровение

  Poesía » Otra
849 0 9

Откровение

 

 

 

 Животът ми е труден и напразен,  

понякога ме кара да се мразя,

отстъпвам пред фалш и суета

и забравям за красивите неща.

 Душата ми зее като дълбока яма,

от която излизане на повърхността няма,

без вина за обичайното се обвинявам,

не намирам причина напред да продължавам.

 Страхът остана единственият  ми приятел,

той превърна ме в страничен наблюдател,

учи ме в нищо и на никой да не вярвам,

за да мога в света на „хората” да оцелявам.

 Така безсмислено минава всеки ден,

това е пътят ми наложен, отреден,

сякаш нещо  непрестанно ме препъва,

спира ме, а назад не смея да се върна.

 Мисълта за всичко лошо понякога убива,

а аз се надявам да ме направи по-силна,

навеки с живота и съдбата да се боря

и да престана вътрешно със себе си да споря!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава творба!
  • Въщтност стихото ти е много по-добро от последното, което четох от теб
  • Благодаря ти Валерия за подкрепата!Това,че веднъж в цялото си стихотворение съм написала "никой",вместо "никого",не означава ,че е лошо,и това не му дава право да ме критикува така.И да ,съгласна съм с това,което си написала-понякога умишлено се постъпва така с цел да се спази римата и да не се получава безсмислие.
  • Безжичен, ти да си чувал случайно, че в поезията много неща са позволени и в името на ритъма и благозвучието много от думите се пишат неправилно умишлено, но без да губят смисъла си.
  • Произведението е слабо. Има типична грешка, която трябва да се избягва:"на никой да не вярвам".
    След предлог не може местоимението да е в именителен падеж (типична западна и софийска грещка - за съжаление, поради езиковата интерференция, вече се разпространява и в източните говори)- казва се "на никого", а не "на никой"! - в литературния и интелигентен български език са запазени някои падежи. Колкото и да не ви се вярва - Да, местоименията имат падежни форми.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...