Откровение
Откровение
Животът ми е труден и напразен,
понякога ме кара да се мразя,
отстъпвам пред фалш и суета
и забравям за красивите неща.
Душата ми зее като дълбока яма,
от която излизане на повърхността няма,
без вина за обичайното се обвинявам,
не намирам причина напред да продължавам.
Страхът остана единственият ми приятел,
той превърна ме в страничен наблюдател,
учи ме в нищо и на никой да не вярвам,
за да мога в света на „хората” да оцелявам.
Така безсмислено минава всеки ден,
това е пътят ми наложен, отреден,
сякаш нещо непрестанно ме препъва,
спира ме, а назад не смея да се върна.
Мисълта за всичко лошо понякога убива,
а аз се надявам да ме направи по-силна,
навеки с живота и съдбата да се боря
и да престана вътрешно със себе си да споря!
© fervor All rights reserved.
