23 abr 2009, 9:47

Откровение

774 0 0

 

О  Т  К  Р  О  В  Е  Н  И  Е

 

 

Не, никой  не може да вземе от мен,

дори искрица нежен пламък,

защото аз от теб съм покорен

и за мнения не плащам данък.

 

Че някои някъде на скришно

говорят при затворена врата:

"Видя ли вчера най-открито

те двамата вървяха за ръка."

 

Защо и какво ще трябва да крием,

и има ли нещо лошо в това,

че не се опитваме да прикрием

нито нежния трепет, нито любовта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...