8 jun 2006, 12:57

ОТКРОВЕНИЕ 

  Poesía
920 0 10

ОТКРОВЕНИЕ


Аз цял живот на тебе съм обречена,
а времето събираше летата си.
Душата ми, по женски разсъблечена,
споделяше безсрамно голотата си.

И хрупкам все оскъдно от мечтите си,
да съхраня за дълго сладостта им.
Петзвездните ми спомени разплитат си
колажните модели в прелестта им.

Не вехнеха минутите мълчание,
потъващи в лицата ни чаровни.
От чашата, препълнено страдание,
изпивахме нередности съдбовни.

Днес питам те: „единствена” ли бях ти!?
Доволно е да кажеш ми - „достатъчна”!
Приветствам откровения сърцати,
но аз ще да съм вече по-загадъчна.

 

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??