ОТКРОВЕНИЕ
ОТКРОВЕНИЕ
Аз цял живот на тебе съм обречена,
а времето събираше летата си.
Душата ми, по женски разсъблечена,
споделяше безсрамно голотата си.
И хрупкам все оскъдно от мечтите си,
да съхраня за дълго сладостта им.
Петзвездните ми спомени разплитат си
колажните модели в прелестта им.
Не вехнеха минутите мълчание,
потъващи в лицата ни чаровни.
От чашата, препълнено страдание,
изпивахме нередности съдбовни.
Днес питам те: „единствена” ли бях ти!?
Доволно е да кажеш ми - „достатъчна”!
Приветствам откровения сърцати,
но аз ще да съм вече по-загадъчна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
