26 feb 2014, 22:00

Откровение 

  Poesía » De amor
798 0 7

Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...

Не искам суматоха и тълпи от хора
Не търся и сърце, което да открадна
Научих се на себе си да съм опора
И вече няма да си позволя да падна...

Не чакам принцове, пристигащи с коне
Не чувствам и стомашни пеперуди
Но ми се иска този път поне
Във мене някой чувства да събуди...

© Йоанна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??