giovana87 (Йоанна Борисова) giovana87 (Йоанна Борисова)
14
Feb 26, 2014, 10:00 PM

Откровение

  Poetry » Love
947 0 7

Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...

Не искам суматоха и тълпи от хора
Не търся и сърце, което да открадна
Научих се на себе си да съм опора
И вече няма да си позволя да падна...

Не чакам принцове, пристигащи с коне
Не чувствам и стомашни пеперуди
Но ми се иска този път поне
Във мене някой чувства да събуди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0