Feb 26, 2014, 10:00 PM

Откровение 

  Poetry » Love
799 0 7

Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...

Не искам суматоха и тълпи от хора
Не търся и сърце, което да открадна
Научих се на себе си да съм опора
И вече няма да си позволя да падна...

Не чакам принцове, пристигащи с коне
Не чувствам и стомашни пеперуди
Но ми се иска този път поне
Във мене някой чувства да събуди...

© Йоанна Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??