Защо не съм човекът, който искрено копнея да бъда?
Защо не мога да чувствам, да мисля, да спя,
защо не мога да открия пътя си към същността?
Защо не виждам друго
освен безгранична самота, страх, опасения,
намиращи отклик във всяка моя шега?
Няма думи, които да заздравят кървящата рана,
загнездила се дълбоко в душата ми.
Няма лек, който да успее да излекува горчилката в мен,
осуетяваща всяка моя мечта.
Няма утеха, която да ме откъсне от самата ми същност,
умело прикрита зад престорена усмивка. ...