Sep 17, 2018, 9:59 AM

Откровение

  Poetry
710 1 0

 

Защо не съм човекът, който искрено копнея да бъда?

Защо не мога да чувствам, да мисля, да спя,

защо не мога да открия пътя си към същността?

Защо не виждам друго

освен безгранична самота, страх, опасения,

намиращи отклик във всяка моя шега?

 

Няма  думи, които да заздравят кървящата рана,

загнездила се дълбоко в душата ми.

Няма лек, който да успее да излекува горчилката в мен,

осуетяваща всяка моя мечта.

Няма утеха, която да ме откъсне от самата ми същност,

умело прикрита зад престорена усмивка.

Не съществуване е това, за което мечтая

Нито пък еднообразна действителност, 

а живот – пълноценен, осмислен и устремен,

живот пълен с обич, 

с хора, непрестанно до мен.

 

Но защо, ти, помрачаваш всеки мой ден?

Защо ме караш през сълзи да гледам чуждия смях, чуждата ведрост и щастие?

Нима не мога и за миг да съм далече от теб,

да се откъсна от твоите непрестанни окови?

Не ме мъчи, 

стига ми,

това, което вече причини.

Не желая повече да ме боли,

предпочитам да съм друга,

но не на теб преклонна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емма Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...