anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
9 oct 2006, 15:43

Откровение 

  Poesía
725 0 4

Във своя сън, неизмерима,

аз търся сянката на твоите очи,

посрещнала пак тиха зима

в безумно бели висини.

 

И виждам как ръце протягаш,

за да докоснеш с тях моята ръка,

но шумно в бездната пропадаш,

забулен от сивата мъгла.

 

А дали ще дойде пролет,

събрала в мислите си любовта,

дали ще видя пак аз птица в полет

или до край ще нося самота?...                                                    

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??