Във своя сън, неизмерима,
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.
И виждам как ръце протягаш,
за да докоснеш с тях моята ръка,
но шумно в бездната пропадаш,
забулен от сивата мъгла.
А дали ще дойде пролет,
събрала в мислите си любовта,
дали ще видя пак аз птица в полет
или до край ще нося самота?...© Антоанета Тонева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
