anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
9.10.2006 г., 15:43 ч.

Откровение 

  Поезия
714 0 4

Във своя сън, неизмерима,

аз търся сянката на твоите очи,

посрещнала пак тиха зима

в безумно бели висини.

 

И виждам как ръце протягаш,

за да докоснеш с тях моята ръка,

но шумно в бездната пропадаш,

забулен от сивата мъгла.

 

А дали ще дойде пролет,

събрала в мислите си любовта,

дали ще видя пак аз птица в полет

или до край ще нося самота?...                                                    

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??