6 ene 2008, 7:42

Откровение

1.3K 1 30

Мечтите ми не са реалност,

болката е спътник стар...

И клишета до баналност,

подхранват тленната ми жар...

 

 

 

 

Отдавна огънят угасна,

със спомените се завих...

Едва ли някога тъй страстно

за Любовта ще пиша стих...

 

 

 

Ех, мъка... Тягостна и жалка...

Без чувствата съм толкоз плах...

Да не си тръгна неизказан...

От това най-много ме е страх!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не оставай неизказан ! От това най-много боли !Прекрасно е! Прозира много болка и любов !!!
  • "...със спомените се завих..."
    Спомените искат още нови спомени!
    Напред и нагоре!
    СЛАВИ
  • "Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!.."
    Мисля, че няма за какво да се страхуваш!
    Поздрав!
  • Честита Коледа !!!
  • Точно написах коментара и нета прекъсна.
    Няма да го приемам като знак.
    Неизказан , надявам се че не, но недоразбран в житейските мъдрости, които ни поднасяш - със сигурност.
    АПЛОДИСМЕНТИ !!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...