Jan 6, 2008, 7:42 AM

Откровение

  Poetry » Love
1.3K 1 30

Мечтите ми не са реалност,

болката е спътник стар...

И клишета до баналност,

подхранват тленната ми жар...

 

 

 

 

Отдавна огънят угасна,

със спомените се завих...

Едва ли някога тъй страстно

за Любовта ще пиша стих...

 

 

 

Ех, мъка... Тягостна и жалка...

Без чувствата съм толкоз плах...

Да не си тръгна неизказан...

От това най-много ме е страх!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не оставай неизказан ! От това най-много боли !Прекрасно е! Прозира много болка и любов !!!
  • "...със спомените се завих..."
    Спомените искат още нови спомени!
    Напред и нагоре!
    СЛАВИ
  • "Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!.."
    Мисля, че няма за какво да се страхуваш!
    Поздрав!
  • Честита Коледа !!!
  • Точно написах коментара и нета прекъсна.
    Няма да го приемам като знак.
    Неизказан , надявам се че не, но недоразбран в житейските мъдрости, които ни поднасяш - със сигурност.
    АПЛОДИСМЕНТИ !!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....