Мечтите ми не са реалност,
болката е спътник стар...
И клишета до баналност,
подхранват тленната ми жар...
Отдавна огънят угасна,
със спомените се завих...
Едва ли някога тъй страстно
за Любовта ще пиша стих...
Ех, мъка... Тягостна и жалка...
Без чувствата съм толкоз плах...
Да не си тръгна неизказан...
От това най-много ме е страх!...