6 янв. 2008 г., 07:42

Откровение

1.3K 1 30

Мечтите ми не са реалност,

болката е спътник стар...

И клишета до баналност,

подхранват тленната ми жар...

 

 

 

 

Отдавна огънят угасна,

със спомените се завих...

Едва ли някога тъй страстно

за Любовта ще пиша стих...

 

 

 

Ех, мъка... Тягостна и жалка...

Без чувствата съм толкоз плах...

Да не си тръгна неизказан...

От това най-много ме е страх!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не оставай неизказан ! От това най-много боли !Прекрасно е! Прозира много болка и любов !!!
  • "...със спомените се завих..."
    Спомените искат още нови спомени!
    Напред и нагоре!
    СЛАВИ
  • "Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!.."
    Мисля, че няма за какво да се страхуваш!
    Поздрав!
  • Честита Коледа !!!
  • Точно написах коментара и нета прекъсна.
    Няма да го приемам като знак.
    Неизказан , надявам се че не, но недоразбран в житейските мъдрости, които ни поднасяш - със сигурност.
    АПЛОДИСМЕНТИ !!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...