6 янв. 2008 г., 07:42

Откровение 

  Поэзия » Любовная
1060 1 30

Мечтите ми не са реалност,

болката е спътник стар...

И клишета до баналност,

подхранват тленната ми жар...

 

 

 

 

Отдавна огънят угасна,

със спомените се завих...

Едва ли някога тъй страстно

за Любовта ще пиша стих...

 

 

 

Ех, мъка... Тягостна и жалка...

Без чувствата съм толкоз плах...

Да не си тръгна неизказан...

От това най-много ме е страх!...

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не оставай неизказан ! От това най-много боли !Прекрасно е! Прозира много болка и любов !!!
  • "...със спомените се завих..."
    Спомените искат още нови спомени!
    Напред и нагоре!
    СЛАВИ
  • "Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!.."
    Мисля, че няма за какво да се страхуваш!
    Поздрав!
  • Честита Коледа !!!
  • Точно написах коментара и нета прекъсна.
    Няма да го приемам като знак.
    Неизказан , надявам се че не, но недоразбран в житейските мъдрости, които ни поднасяш - със сигурност.
    АПЛОДИСМЕНТИ !!!
  • Прекрасно!
  • Много ми хареса!
  • Едва ли някога тъй страстно
    за Любовта ще пиша стих...
    ...
    О, не "Едва ли..." !
    За това, защото след тъгата ВИНАГИ идва радостта!
    Поздравчета, страхотен е стиха ти!

  • Истнско... болезнено реално... Поздрави за прекрасния стих!
  • Откровено! И истинско! Те винаги са синоними, нали?
  • "Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!..."-Че то си е страшно!
    Винаги съм обичала да казвам-не затваряйте чувствата си в бутилка!
    Трябва да изразяваме и изказваме всичко, за да сме истински и щастливи!Поздравчета!
  • Браво много е добро.Продължавай в същия дух!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!
    ПРЕКРАСНО Е!!!
  • Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!...
    !!!*
    Изказан си!
    Двойно
    поздрав!
  • Страхотно!
    Поздрави!
  • "Ех, мъка... Тягостна и жалка...

    Без чувствата съм толкоз плах...

    Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!..."

    Аплодисменти!За вълка, когато пише стихове
    облекли най-човешките емоции.
    Не може да пресъхне изворът.
    до него щом е чувствения огън!
  • ...със спомените се завих...

    Нищо не мога да кажа, когато ми бъркаш в душата, приятелю...
    Прегръдки!!!
  • Ех,мъка...!
    Вярвай в любовта!
  • Ех, сродна душа, със сигурност там някъде
    ще се срещнем и както сега ни казваш толкова
    красиви неща, ще имаш време, повярвай...
    Прегръдки!!!
  • А,ти ми даваш на мен кураж,аНе си неизказан,даже напротив!С обич за теб,Аги!!!
  • Винаги е радост да те чета!Прекрасно пишеш!Възхита е и вълнение!Браво!!!!!!!!!
  • Обичам да те чета!!!
  • Тепърва очаквам най-хубавият ти любовен стих!
    и има защо!...когато ти е тъжно...пишеш най-хубаво!
    Великолепна вълнуваща творба!...
    ти никога няма да си отидеш неизказан...просто няма да те пуснем.
    с много обич, приятелю, поете.
  • Нереални мечти,болка-стар спътник...Ех,приятелю,това е животът!Слава Богу,че имаме спомените,да ни стоплят когато започне да гасне огънят ни и неизбежния хлад ни прегърне.Колко хубаво си го казал"със спомените се завих"Ще пишеш,защото не би могъл да спреш,но за другите любови,които не прегарят със огъня на жаркото ни лято.Обичам да те чета и с нетърпение те търся всеки ден.Поздрави!
  • "Когато си на дъното на пъкала
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез"
    Поздрави за стиха!
  • Пшеш невероятно и сега!
    И това не е комплимент,а факт!
    Поздравявам те и чакам следващия стих!
  • Спомените също раждат стихове и то хубави.
    Брево!
  • ``Да не си тръгна неизказан...

    От това най-много ме е страх!...``
    ...
    Оставил си диря със стиховете си. Няма вече от какво да те е страх... (?!) Поздрави!
  • Ще напишеш още много прекрасни стихове за любовта, Вълчо!Поздрав!
  • Браво!!!"Отдавна огънят угасна, със спомените се завих....".Поздравявам те!!!
Предложения
: ??:??