Откровение

Поезия » Любовна

1.3K 1 30

Мечтите ми не са реалност,

болката е спътник стар...

И клишета до баналност,

подхранват тленната ми жар...

Отдавна огънят угасна,

със спомените се завих...

Едва ли някога тъй страстно

за Любовта ще пиша стих...

Ех, мъка... Тягостна и жалка...

Без чувствата съм толкоз плах...

Да не си тръгна неизказан...

От това най-много ме е страх!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Veronik (Вероника Валери)

Не оставай неизказан ! От това най-много боли !Прекрасно е! Прозира много болка и любов !!!

2008-01-12T13:44:31+02:00
slavy (СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ)

"...със спомените се завих..."
Спомените искат още нови спомени!
Напред и нагоре!
СЛАВИ

2008-01-07T09:44:47+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Да не си тръгна неизказан...

От това най-много ме е страх!.."
Мисля, че няма за какво да се страхуваш!
Поздрав!

2008-01-06T22:19:05+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Честита Коледа !!!

2008-01-06T20:32:07+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Точно написах коментара и нета прекъсна.
Няма да го приемам като знак.
Неизказан , надявам се че не, но недоразбран в житейските мъдрости, които ни поднасяш - със сигурност.
АПЛОДИСМЕНТИ !!!

2008-01-06T18:48:11+02:00