31 ago 2005, 15:14

Откровение

  Poesía
1.1K 0 2

Докосни ме с твойте длани,
по-топли и от устните дори!
Да се влюбя в тебе ме накарай,
виж сърцето ми гори!


Аз не мога да обичам,
не познавам този дар,
но във вярност ти се вричам,
вярвам - ще намерим цяр!


Но не искам само празни думи,
нито клетви за лъжовна страст!
Не ще застане нищо помежду ни,
само ти над мене имаш власт!


И няма тази обич да угасне,
няма да забравя топлите очи!
Дори и тези спомени опасни
ще чезнат,а сърцето ще мълчи!


И щом превърна се в надгробна плоча,
сърцето спре ли да трепти,
ще знаете,че някого обичах...
а този някой нараних!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...