31 ago 2005, 15:14

Откровение

  Poesía
1.1K 0 2

Докосни ме с твойте длани,
по-топли и от устните дори!
Да се влюбя в тебе ме накарай,
виж сърцето ми гори!


Аз не мога да обичам,
не познавам този дар,
но във вярност ти се вричам,
вярвам - ще намерим цяр!


Но не искам само празни думи,
нито клетви за лъжовна страст!
Не ще застане нищо помежду ни,
само ти над мене имаш власт!


И няма тази обич да угасне,
няма да забравя топлите очи!
Дори и тези спомени опасни
ще чезнат,а сърцето ще мълчи!


И щом превърна се в надгробна плоча,
сърцето спре ли да трепти,
ще знаете,че някого обичах...
а този някой нараних!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....