31.08.2005 г., 15:14

Откровение

1.1K 0 2

Докосни ме с твойте длани,
по-топли и от устните дори!
Да се влюбя в тебе ме накарай,
виж сърцето ми гори!


Аз не мога да обичам,
не познавам този дар,
но във вярност ти се вричам,
вярвам - ще намерим цяр!


Но не искам само празни думи,
нито клетви за лъжовна страст!
Не ще застане нищо помежду ни,
само ти над мене имаш власт!


И няма тази обич да угасне,
няма да забравя топлите очи!
Дори и тези спомени опасни
ще чезнат,а сърцето ще мълчи!


И щом превърна се в надгробна плоча,
сърцето спре ли да трепти,
ще знаете,че някого обичах...
а този някой нараних!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...